Стара планина те приканва и мами,
Рила те задъхва с височината си,
Пирин те очарова с красотата си,
а Родопите те омагьосват. Величествени, горди и мистични!
За тая планина големият Хайтов казва, че това е ‘’планина за поети и съзерцатели’’, ‘’планина с душа’’
Родопите е планина мистична.
Родопите е планина на Орфей и Евридика.
Родопите е планината на Перперикон и Татул.
Родопите е планината на буйните коне.

Не ме търсете през уикенда. Аз съм в Родопите. Аз съм в Кирково. Спокойствие… без телефон и интернет. Нищо не искам, освен да съм там.
И се сещам за дядо, който ми казваше:

„Когато ти е тъжно и имаш проблеми,
когато имаш мъка на сърцено, сине,
ела на село, да станеш мъничек,
да станеш дете, да тръгнеш от никъде…
за да стигнеш до себе си, до сърцено.“

Хората тук са горди, топли и волни – като планината, в която живеят. Твърди като камъка, красиви като багрите на балкана, макар че ‘’страшното време’’ се е запечатало по някакъв начин. В селата, по пътищата ще срещнеш възрастни хора, които ще ти разкажат спомени – въглени за близки роднини, за местности и времена предишни. Ще ти постелят сякаш халища – спомени от раклите на своето минало. Ще чуеш легендите за големия чинар в Жерка, за местността Петко Пожар край Завоя, където се е криел Петко войвода, за римските мостове в Шумнатица, за джамията на седемте моми (направена за една нощ без нито един пирон) край с.Подкова, за минералните води край с.Кирково и с.Подкова.

Родопа!
Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от нас, но вечно зелена.
Такава планина не е за вчера, да я обиждат невръстни дати.
Такава планина не е за после. Тя е за сега, за очите, за сърцето.

За да остане вечно планината, не е задължително да знаеш всичко за нея.
А не е ли повод пак да се завърнеш тук, в Кирково.
Чакаме ви!